Върховният касационен съд в свое Решение Решение №396/01.07.2025 по дело №1081/2024 дава отговор на въпроса допустимо ли е да бъде придобита по давност по чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 6 ЗУТ реална част от урегулиран поземлен имот, отреден за нежилищно застрояване по чл. 19, ал. 6 ЗУТ, ако този имот попада в населено място или в част от такова с историческо, архиологическо, етнографско или архитектурно значение, когато подробния устройствен план за това населено място или част е одобрен със специфични правила и нормативи, съгласно чл. 19, ал. 7 и чл. 13, ал. 3 ЗУТ
Разпоредбата на чл. 19, ал. 7 ЗУТ предвижда, че очертанията на улиците, площадите и на урегулираните имоти и техните размери, както и застрояването на имотите в населени места или в техни части с историческо, археологическо, етнографско или архитектурно значение се установяват със самия подробен устройствен план. Законодателят не е предвидил минимални размери на площта и лицето на тази категория имоти, а само е поставено изискването тези показатели да бъдат такива, че да се запазят историческите и архитектурните ценности, околната среда, характерният обемно-пространствен и архитектурно-художествен образ и ценната дървесна растителност.
След като очертанията и размерите на УПИ се определят от подробния устройствен план, то и тяхната промяна може да бъде извършена само по същия ред – чрез изменение на действащия или приемане на нов устройствен план. Това означава, че ако трето лице е завладяло реална част от такъв урегулиран поземлен имот, то не би могло да я придобие по давност, тъй като с това ще се нарушат специфичните правила и нормативи, за територии или части от тях, които се ползват с особена териториалноустройствена защита./чл. 13, ал. 2 ЗУТ/. Тези изисквания не биха се нарушили само ако владяната реално обособена част от поземления имот и останалата част са обособени като самостоятелни УПИ с плана по чл. 13, ал. 2 ЗУТ.
В постоянната си практика ВКС приема, че чл. 200, ал. 2 ЗУТ не намира приложение при „фактическо присъединяване в резултат от приобщаване на място на реална част от имот към съседен. Изключението касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ – при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, както и при присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, което може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ – по общата воля на собствениците на съседните имоти. Не може да се позовава на чл. 200, ал. 2 ЗУТ собственик на УПИ, който при действието на ЗУТ е завладял реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години. Промяна на границите на урегулирани поземлени имоти по чл. 19, ал. 7 ЗУТ предпоставя одобряване на план по чл. 15, ал. 3 ЗУТ, с който следва да се извърши преценка дали с нея не се нарушават специфичните правила и нормативи, за територии или части от тях, които се ползват с особена териториалноустройствена защита.
В случай че имате нужда от съдействие по въпроси, свързани с приложението на Закона за устройство на територията, моля не се колебайте да се свържете с нас.
