С Решение №288 от 16.10.2025 г. по т. д. №121/2025 г. Върховен касационен съд потвърждава константната си практика относно приложението на чл. 10, ал. 1 и чл. 22 от Закона за потребителския кредит.

Съдът приема, че изготвянето на договор за потребителски кредит с шрифт под минимално установения размер от 12 пункта представлява нарушение на императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Това нарушение обуславя настъпването на относителна недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК спрямо потребителя.

По делото е установено чрез съдебно-техническа експертиза, че текстът на договора е изписан с шрифт Garamond с размер между 11.6 и 11.7 пункта. Въззивният съд е приел, че отклонението е несъществено и не препятства възможността на потребителя да се запознае със съдържанието на договора. ВКС изрично отхвърля този подход, като приема, че законът не допуска преценка за „незначителност“ на отклонението при наличие на императивна правна норма.

Правната последица от относителната недействителност е регламентирана в чл. 23 ЗПК – при позоваване от страна на потребителя кредиторът има право да получи единствено чистата стойност на предоставения кредит, без договорна лихва, такси и други разходи по кредита.

С решението си ВКС още веднъж утвърждава формалния характер на изискванията към договора за потребителски кредит и подчертава, че неспазването на предвидените от закона реквизити води до ограничаване на обема на вземането на кредитора, независимо от степента на отклонението.