Правилното разбиране на реда за данъчно облагане по отношение на вътрешни транзакции между дружества в различни държави изисква добро познаване на местните и международни данъчноправни разпоредби. Основно изискване в тази връзка е ценообразуването да бъде съобразено с пазарните условия. Неспазването на това правило може да доведе до сериозни санкции и корекции, както по отношение на облагаемия доход, така и по отношение на допустимите разходи.
Друг важен аспект при транзакциите между дружества, установени в различни държави, е облагането с данък, удържан при източника, който е регламентиран в законодателството на множество юрисдикции. Неправилното отчитане на този данък може да има за последица значителното увеличаване размера на разходите.
В България правилата за данъка, удържан при източника, са уредени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Тези правила се делят на две основни категории в зависимост от правните основания за облагането с данъка. Всяка от двете категории се прилага за чуждестранни юридически лица, които не са трайно установени в страната.
I. ДИВИДЕНТИ. ЛИКВИДАЦИОННИ ДЯЛОВЕ
На първо място, данъкът, удържан при източника, се начислява при разпределянето на дивиденти или ликвидационни дялове към чуждестранни юридически лица. Ако тези чуждестранни лица са съдружници или акционери в българското дружество и получават плащания за дивиденти или ликвидационни дялове, ще бъде налице основание за облагане с този данък. Изключение има за чуждестранните лица, които са регистрирани за данъчни цели в друга държава от ЕС или ЕИП. В този случай, ако получателят е регистриран субект за данъчни цели в ЕС или ЕИП, същият може да получи суми за дивиденти или ликвидационни дялове без да се начислява данък при източника, освен ако сделката не се извършва с цел скрито разпределение на печалба.
II. ДРУГИ ДОХОДИ. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И НЕУСТОЙКИ
Определени видове доходи също подлежат на облагане с данък, удържан при източника, в случай че същите са от източник в България. Например, ако българското дружество заплаща на чуждестранно юридическо лице лихви, възнаграждения за технически услуги или за ползвани авторски права, то плащанията ще бъдат обложени с този данък. Важно е да се отбележи, че консултантските услуги са регламентирани като вид техническа услуга. От това следва, че ако българската компания заплаща на чуждестранно юридическо лице възнаграждение за консултации, върху тези плащания ще следва да се начисли данък, удържан при източника. Наред с така посоченото, този данък ще подлежи на начисляване и ако българското дружество заплаща обезщетения или неустойки на чуждестранно юридическо лице, установено в юрисдикция с преференциален данъчен режим.
III. ДАНЪЧНИ СТАВКИ
Българското законодателство предвижда различни данъчни основи и данъчни ставки в зависимост от конкретните случаи, описани в горните Раздели I и II.
- Данъчната ставка е 5% върху суми за разпределени дивиденти или ликвидационни дялове. Данъчната основа е брутната сума на разпределените дивиденти, а случай на ликвидационни дялове – основата представлява разликата между пазарната цена и реалната цена.
- За доходите, обезщетенията и неустойките, описани в Раздел II, данъчната ставка е 10%. В тези случаи данъчната основа се изчислява според конкретните правила, предвидени за съответните видове задължения.
Посочените ставки могат да бъдат в различен размер, ако в конкретния случай е приложимо споразумение за избягване на двойно данъчно облагане между България и съответната чужда държава.
Описаните по-горе общи положения са изложени с информативна цел и не следва да се разглеждат като данъчна или правна консултация. В случай че Ви е необходимо съдействие в тази насока, не се колебайте да се свържете с нас. Готови сме да предоставим професионални данъчни и правни консултации според особеностите на конкретния случай.
