Онлайн продажби от ЕС в България: какво трябва да знае бизнесът за дължимия ДДС

ДДС при онлайн продажби от  ЕС в България е един от най-често подценяваните данъчни рискове за електронните търговци. Проблемът обикновено не възниква при първата продажба, а когато бизнесът вече е натрупал оборот през собствен онлайн магазин, маркетплейс, платформа за електронна търговия или няколко канала едновременно.

След промените в европейските правила за ДДС при B2C електронна търговия от 1 юли 2021 г. онлайн търговците могат да се окажат длъжни да начисляват ДДС в държавата на крайния клиент, а не в държавата, в която са установени. Европейската комисия обяснява, че реформата въвежда единен праг от 10 000 евро за вътреобщностни дистанционни продажби и възможност онлайн продавачите да използват One Stop Shop — OSS — за деклариране и плащане на ДДС за продажби към клиенти в ЕС чрез една държава членка.

За собственици, управители, CFO, счетоводители и данъчни екипи това е практическа тема с директен финансов ефект. Неправилното третиране може да доведе до ревизия, начислен ДДС, лихви, спор с НАП, корекции в друга държава членка, двойно облагане и трансгранично събиране на задължения.

Кога възниква рискът

Типичната ситуация изглежда така: дружество, установено в една държава членка на ЕС, продава стоки онлайн на крайни клиенти в България. Стоките се изпращат от склад, логистичен център, доставчик или партньор в една държава, а транспортът завършва при клиента в друга държава.

Рискът се появява, когато търговецът продължи да третира тези продажби като облагаеми само в държавата си на установяване, без да провери дали мястото на облагане вече не е държавата на крайния клиент (т.е. в България). При продажби към български крайни клиенти това може да означава български ДДС, ако са изпълнени условията за дистанционни продажби и прагът е надхвърлен.

Какво е дистанционна продажба на стоки

Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е продажба, при която стоките се изпращат или транспортират от една държава членка до клиент в друга държава членка, а доставката е към лице, което не действа като стандартен ДДС-регистриран бизнес получател. Директивата за ДДС определя този режим като доставки на стоки, изпратени или транспортирани от или за сметка на доставчика от държава членка, различна от тази, в която транспортът до клиента завършва.

На практика това най-често са продажби към физически лица. В определени случаи могат да попаднат и продажби към юридически лица, които не са регистрирани по ДДС или чиито вътреобщностни придобивания не се третират по общия B2B режим.

Затова първата проверка винаги е клиентска: кой е купувачът, има ли валиден ДДС номер, купува ли като бизнес клиент или като краен потребител, как е документирана сделката и къде завършва транспортът.

B2C и B2B: защо разликата е решаваща

B2C означава продажба към краен клиент — обикновено физическо лице, което купува за лично ползване. Именно тези продажби са в центъра на режима за дистанционни продажби.

B2B означава продажба към данъчно задължено лице — например дружество с валиден ДДС номер, което купува стоката за икономическата си дейност. Тогава може да се приложи различен режим, например вътреобщностна доставка и вътреобщностно придобиване, ако са изпълнени условията за това.

Грешката в практиката е смесването на двата потока. Ако онлайн платформата показва само „юридическо лице“ или „фактура към фирма“, това не е достатъчно. Трябва да се провери валидността на ДДС номера, статутът на клиента и реалното третиране на доставката.

Място на изпълнение: държавата на продавача или държавата на клиента

При дистанционните продажби ключовият въпрос е къде е мястото на изпълнение за ДДС цели. При вътреобщностна дистанционна продажба мястото на доставка по правилото на Директивата за ДДС е там, където стоките се намират в момента, в който завършва изпращането или транспортирането до клиента.

Ако онлайн търговец продава стока от една държава членка до краен клиент в България, при изпълнени условия България може да бъде държавата на облагане. В такъв случай трябва да се приложи българската ДДС ставка за съответната стока, освен ако е налице изключение или намалена ставка. Стандартната ставка на ДДС в България е 20%.

Това е и причината НАП да проверява не само кой е продавачът, а и къде е получателят, къде завършва транспортът, какъв е статутът на клиента и какъв ДДС е начислен.

Прагът от 10 000 евро: как работи

Прагът от 10 000 евро е общоевропейски праг за определени трансгранични B2C доставки, включително вътреобщностни дистанционни продажби на стоки. Ако стойността без ДДС на тези доставки не надвишава 10 000 евро през текущата и предходната календарна година, при определени условия доставчикът може да продължи да облага доставките в държавата си на установяване. Ако прагът бъде надхвърлен, правилото за място на изпълнение в държавата на клиента започва да се прилага от момента на надхвърлянето.

Този праг не трябва да се разбира механично като „10 000 евро за всяка държава“. В практиката грешката често е именно там. Търговецът следи продажбите си по отделни държави или само през един канал, но не обединява всички релевантни трансгранични B2C доставки.

Пример: ако дружеството продава през собствен сайт, през маркетплейс и през социални канали, не е достатъчно да се провери оборотът само през един от тях. Данъчният риск се преценява върху общата картина.

Какво е OSS

OSS означава One Stop Shop — „обслужване на едно гише“. Това е специален режим за ДДС, който позволява на онлайн търговец да декларира и плати ДДС за определени трансгранични B2C продажби в ЕС чрез една държава членка, вместо да се регистрира отделно за ДДС във всяка държава на клиентите. Европейската комисия посочва, че онлайн продавачите, включително платформи и маркетплейси, могат да се регистрират в една държава членка и тази регистрация да се използва за деклариране и плащане на ДДС за дистанционни продажби на стоки и трансгранични услуги към клиенти в ЕС.

OSS не е освобождаване от ДДС. Той е начин за централизирано деклариране и плащане на ДДС, който иначе би бил дължим в държавите на потребление.

Това означава три неща.

Първо, ако продажбите към крайни клиенти в България са облагаеми в България, OSS може да се използва за деклариране на български ДДС през държавата членка на идентификация.

Второ, самата OSS регистрация не доказва, че конкретните продажби са декларирани правилно. Нужни са OSS декларации, разбивки по държави, ставки, периоди и плащания.

Трето, OSS не е режим за приспадане на входящ ДДС. OSS декларацията съдържа стойността на доставките, ставките и дължимия ДДС за съответните държави членки на потребление, но не функционира като стандартна местна ДДС декларация за приспадане на данъчен кредит. Директивата предвижда тримесечна OSS декларация и посочване на данните по държави членки на потребление.

Какво е IOSS и защо не трябва да се бърка с OSS

IOSS означава Import One Stop Shop. Това е отделен режим, който се използва при дистанционни продажби на стоки, внесени от трети държави или територии в пратки с ниска стойност. Европейската комисия посочва, че IOSS е създаден за опростяване на декларирането и плащането на ДДС при дистанционни продажби на вносни стоки до 150 евро.

OSS и IOSS не са едно и също.

OSS обичайно е релевантен за вътреобщностни дистанционни продажби — например стоки, които вече се намират в ЕС и се изпращат от една държава членка към краен клиент в друга държава членка.

IOSS е релевантен при вносни пратки от трети държави до клиенти в ЕС.

Тази разлика е важна, защото при данъчна проверка неправилното използване на термините може да доведе до грешна защита. Ако спорът е за стоки, изпращани между държави членки, основният въпрос обичайно е OSS, а не IOSS.

Какво е „държава членка на идентификация“ и „държава членка на потребление“

При OSS има две важни понятия.

Държава членка на идентификация е държавата, през която търговецът се регистрира и подава OSS декларации. Това често е държавата, в която дружеството е установено.

Държава членка на потребление е държавата, в която се дължи ДДС за конкретната продажба — например държавата, в която се намира крайният клиент и където завършва транспортът на стоките.

Ако български потребител купи стока от онлайн търговец, установен в друга държава членка, България може да бъде държавата членка на потребление. Тогава в OSS декларацията трябва да има отделно посочване на продажбите към България, приложимата ставка и размера на българския ДДС.

Маркетплейсът винаги ли дължи ДДС

Не. Това е един от най-честите погрешни изводи в електронната търговия.

Фактът, че продажбата е извършена през онлайн платформа или маркетплейс, не означава автоматично, че платформата е доставчикът за целите на ДДС. В определени случаи електронният интерфейс може да се счита за лице, което е получило и доставило стоките — например при дистанционни продажби на внесени стоки в пратки до 150 евро или при доставки в ЕС, улеснени от платформа, когато реалният продавач не е установен в ЕС.

В много стандартни случаи обаче продавачът остава самият онлайн търговец. Платформата само улеснява продажбата, събира плащането, предоставя инфраструктура или поддържа данни за поръчките.

Това има практическо значение. При ревизия НАП може да използва данни от платформата като доказателства — поръчки, адреси за доставка, статуси, върнати стоки, плащания, комисиони и фактури. Но това не означава непременно, че платформата е лицето, което следва да плати ДДС вместо търговеца.

Как се изчислява рискът при продажби към България

Ако мястото на изпълнение е България, трябва да се установи каква е данъчната основа и какъв е дължимият ДДС. При стандартни облагаеми доставки българската ставка е 20%, освен ако не е приложима намалена или нулева ставка.

Особено важен е въпросът дали цената е с включен ДДС. ЗДДС приема, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, той е включен в договорената цена; данъкът се счита включен и в обявената цена при предлагане на стоки на дребно.

Това може да има голям финансов ефект.

Ако цената към крайния клиент е 120 лв. с включен ДДС, дължимият ДДС при ставка 20% е 20 лв., а данъчната основа е 100 лв.

Ако данъкът се начислява върху цена без ДДС от 120 лв., дължимият ДДС би бил 24 лв., а крайната цена 144 лв.

При онлайн продажби към потребители обичайно се работи с крайни цени. Затова при ревизия трябва внимателно да се провери как НАП е изчислила данъчната основа — дали е „извадила“ ДДС от брутната цена, или е начислила ДДС върху сума, която вече включва данък.

Какво трябва да следи онлайн търговецът предварително

Доброто ДДС управление при онлайн продажби не започва при ревизия. Започва още при настройването на продажбения модел.

Първо, трябва да се следят продажбите по държави на доставка, а не само по държави на плащане или платформа.

Второ, трябва да се разделят B2C и B2B клиентите. За B2B продажби трябва да се проверяват ДДС номера, фактурирането, транспортните документи и приложимият режим.

Трето, трябва да се следи прагът от 10 000 евро за релевантните трансгранични B2C доставки.

Четвърто, ако се използва OSS, трябва да има връзка между платформените отчети, счетоводството и OSS декларациите.

Пето, ретури, анулации, неполучени пратки, сторно операции и кредитни известия трябва да се отразяват навреме.

Какви документи са нужни при проверка или ревизия

При спор с НАП общото обяснение „продажбите са отчетени от счетоводителя“ рядко е достатъчно. Защитата трябва да стъпи върху проверими данни.

Обичайно са нужни:

• справки за всички онлайн продажби по периоди;
• данни за държавата на доставка;
• клиентски статус — физическо лице, юридическо лице, ДДС-регистриран клиент;
• валидни ДДС номера към датата на доставката;
• фактури, известия, сторно документи;
• товарителници или други документи за транспорт;
• статус на поръчките — завършени, анулирани, върнати, неполучени;
• платежни справки;
• договори с маркетплейси, куриери и fulfillment доставчици;
• OSS регистрация и дата на регистрация;
• OSS декларации по тримесечия;
• разбивки по държави членки на потребление;
• доказателства за плащане на ДДС чрез OSS;
• кореспонденция с данъчната администрация в държавата членка на идентификация.

Най-важното е съпоставянето. Данните от платформата, счетоводството, фактурите, куриерските документи и OSS декларациите трябва да говорят едно и също.

Ревизионен доклад и ревизионен акт: каква е разликата

При данъчна ревизия ревизионният доклад не е окончателният акт, с който задължението се установява. Той съдържа фактическите и правните изводи на органите по приходите и предложение за установяване на задължения. Ревизираното лице може да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад; ако срокът е недостатъчен, той може да бъде удължен по искане на лицето, но с не повече от един месец.

Този етап не трябва да се подценява. Възражението срещу ревизионния доклад е първата възможност да се атакуват фактическите констатации преди издаването на ревизионен акт.

Ако бъде издаден ревизионен акт, той може да се обжалва изцяло или частично по административен ред в 14-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съответната териториална дирекция, а решаващ орган е директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“.

Какви са типичните защитни линии

Първата защитна линия е правилната квалификация на продажбите. Трябва да се установи кои продажби наистина са B2C дистанционни продажби и кои са B2B доставки, вътрешни доставки, анулирани поръчки или доставки извън разглеждания период.

Втората защитна линия е проверка на прага. Трябва да се види кога е надхвърлен прагът от 10 000 евро и дали органите са приложили правилния момент, от който мястото на изпълнение се променя.

Третата защитна линия е OSS доказването. Ако дружеството е използвало OSS, трябва да се докаже не само регистрацията, а конкретното деклариране и плащане на ДДС за съответната държава членка.

Четвъртата защитна линия е корекция на данните от платформите. В ревизията не трябва да остават върнати, анулирани, сторнирани или грешно класифицирани поръчки.

Петата защитна линия е проверка на изчисленията. Често спорът не е само дали се дължи ДДС, а върху каква база, за кои периоди, с какъв курс, с каква ставка и дали сумите са с включен ДДС.

Шестата защитна линия е координация с чуждестранния счетоводител или данъчен консултант. Ако търговецът е установен в друга държава членка или декларира през чужда OSS администрация, българската защита не може да бъде изградена изолирано.

Трансгранично събиране: защо спорът не приключва с липсата на активи в България

Ако чуждестранен онлайн търговец няма офис, склад, банкови сметки или активи в България, това не означава, че евентуално установено публично задължение е практически несъбираемо.

В ЕС действа режим за взаимна помощ при събиране на вземания за данъци, мита и други мерки. Директива 2010/24/ЕС предвижда правила, по които държавите членки си оказват съдействие за събиране на такива вземания, включително данъци, санкции, лихви и разходи.

Практически това означава, че ако български ревизионен акт влезе в сила, НАП може при определени условия да потърси съдействие от компетентните органи в друга държава членка, където дружеството има банкови сметки, вземания или активи. Затова данъчният спор трябва да се управлява още на фазата на ревизионния доклад, а не да се изчаква принудително събиране.

Практически чеклист за онлайн търговци

1. Определете държавите на доставка.
   Не гледайте само държавата на регистрация на клиента или валутата на плащане. За ДДС е важно къде завършва транспортът.
2. Разделете клиентите.
   Физически лица, юридически лица без ДДС регистрация и ДДС-регистрирани дружества не трябва да се смесват в една обща група.
3. Проверете прага от 10 000 евро.
   Прагът се гледа по релевантните трансгранични B2C доставки и не трябва да се проверява само за един канал на продажби.
4. Решете дали ще използвате OSS.
   Ако използвате OSS, трябва да го прилагате последователно и доказуемо.
5. Настройте правилни ДДС ставки.
   Ако продажбите са облагаеми в държавата на клиента, трябва да се прилага ставката на тази държава за конкретната стока.
6. Събирайте данни за ретури и анулации.
   Продажбата не е само поръчка. Трябва да се види дали е доставена, върната, сторнирана или коригирана.
7. Поддържайте връзка между платформата и счетоводството.
   Платформеният отчет, фактурите и OSS декларациите трябва да могат да се съпоставят.
8. Проверявайте договорите с маркетплейси и логистични партньори.
   Трябва да е ясно кой продава, кой събира плащането, кой издава документи и кой носи данъчните задължения.
9. Подгответе процедура за ревизия.
   При искане от НАП сроковете са кратки, а данните често са големи по обем.
10. Реагирайте веднага при ревизионен доклад.
    14-дневният срок за възражение е кратък, особено когато трябва да се събират данни от платформи, чуждестранни счетоводители и OSS системи.

Таблица с практически рискове

Най-чести въпроси относно OSS

1. OSS задължителен ли е?
   OSS е опростяващ режим, а не единственият възможен подход. Ако търговецът не използва OSS, при облагаеми продажби в други държави членки може да се наложи местна ДДС регистрация в съответните държави.
2. OSS означава ли, че няма риск от ревизия в България?
   Не. Ако България е държава на потребление, българската администрация може да проверява дали продажбите към български клиенти са правилно отчетени. OSS регистрацията е важна, но не замества доказването.
3. Може ли OSS да се използва за входящ ДДС?
   Не по начина, по който работи стандартната ДДС декларация. OSS служи за деклариране и плащане на дължим ДДС по обхванатите продажби, а не за приспадане на входящ данъчен кредит.

Най-чести въпроси относно проверки и ревизии от НАП

1. Кой документ е по-опасен — ревизионният доклад или ревизионният акт?
   Ревизионният акт е актът, с който се установява задължението. Ревизионният доклад обаче е критичен, защото дава първата възможност да се представят възражения и доказателства преди издаването на акта.
2. Трябва ли да се подаде възражение, ако още не са събрани всички документи?
   В много случаи да. Възражението може да очертае спорните факти, да поиска удължаване на срока, да посочи какви доказателства се събират и да предотврати издаване на ревизионен акт само въз основа на едностранна фактическа картина.
3. Какво е най-важно да се провери първо?
   Датата на връчване, процесуалният статус, срокът за реакция, периодът на ревизията, данните от платформите и дали продажбите са били декларирани чрез OSS или местна ДДС регистрация.

Често задавани въпроси относно ДДС при онлайн продажби в ЕС

1. Кога онлайн търговец дължи ДДС в България?
   Обичайно рискът възниква, когато търговецът продава стоки на български крайни клиенти, стоките се изпращат от друга държава членка до България и е надхвърлен приложимият праг за трансгранични B2C доставки. Точната преценка зависи от фактите.
2. Ако продаваме през маркетплейс, платформата ли носи ДДС риска?
   Не винаги. В някои специални хипотези платформата може да се счита за доставчик, но в много случаи данъчно задължен остава самият търговец. Договорният модел и движението на стоките трябва да се проверят.
3. Ако сме начислили ДДС в нашата държава, това изключва ли ДДС в държавата на клиента?
   Не автоматично. Ако мястото на изпълнение е държавата на клиента, местната администрация може да претендира ДДС там. Платеният ДДС в друга държава може да наложи отделна корекция или възстановяване.
4. Какви са най-честите грешки в платформените данни?
   Включване на върнати или анулирани поръчки, смесване на B2C и B2B продажби, неправилен клиентски статус, липса на валидирани ДДС номера, разминаване между фактури, плащания и реално доставени стоки.
5. Какво става, ако данните от счетоводството и платформата не съвпадат?
   Трябва да се направи съпоставка по поръчки и периоди. При ревизия органите често разчитат на платформени данни, затова търговецът трябва да може да обясни всяко съществено разминаване.
6. Може ли задължение, установено в България, да бъде събирано в друга държава членка?
   Да, при приложимите предпоставки и изпълняем акт може да се използва механизмът за взаимна помощ при събиране в ЕС. Това прави навременната защита особено важна.

Заключение

ДДС при онлайн продажби в ЕС вече не може да се управлява само с обща счетоводна настройка или с доверие, че платформата „ще го изчисли“. За електронните търговци основните въпроси са конкретни: кой е клиентът, къде завършва транспортът, надхвърлен ли е прагът от 10 000 евро, използва ли се OSS, правилно ли са подадени декларациите и могат ли данните да бъдат доказани при проверка.

За управители, финансови директори и инвеститори рискът не е само данъчен. Неправилното ДДС третиране може да доведе до лихви, ревизионен акт, блокиране на средства, трансгранично събиране, корекции в чужбина и напрежение с партньори, счетоводители и платформи.

Ако Вашият бизнес продава онлайн към крайни клиенти в други държави членки или вече е получил искане, ревизионен доклад или ревизионен акт от НАП, свържете се с нас. Адвокатско дружество „Василев и партньори“ може да съдейства с правен анализ на ДДС режима, преглед на OSS отчитането, подготовка на възражения и жалби, координация с чуждестранни счетоводители и данъчни консултанти, както и представителство при ревизии, административно обжалване и съдебни производства.

Предупреждение

Информацията, съдържаща се в тази статия, е само с общ информативен характер и служи за основна ориентация в проблематиката съобразно правното положение към датата на публикацията на статията. Въпреки че се стремим към максимална точност на съдържанието, правните норми и тяхното тълкуване се развиват с времето. За проверка на актуалния текст на разпоредбите и прилагането им към Вашата конкретна ситуация е необходимо да се обърнете директно към нас. Не носим отговорност за евентуални вреди, настъпили от самостоятелно използване на информацията от тази статия без предварителна индивидуална правна консултация. Тази статия не представлява правно становище.