Съдът на Европейския съюз се произнесе с Решение от 13.03.2025 г., което ще препятства заобикалянето на закона от фирмите за бързи кредити чрез използване на договори за поръчителство. Често срещани са случаите, когато се предоставя бърз кредит, само ако потребителят се съгласи да заплаща и възнаграждение за поръчител, достигащо над 75% от размера на кредита. Потребителят получава кредит, само ако подпише отделен договор с поръчител, като последният се избира еднолично от фирмата за бързи кредити и често е нейно дъщерно дружество. По този начин, чрез отделен договор за поръчителство, се заобикаля ограничението в закона за горна граница на разходите по кредита. Постановеното решение на СЕС по дело C‑337/23 ще намери сериозно отражение в практиката на националните съдилища, когато се разглеждат подобни дела за бързи кредити, обезпечени с поръчителство.

Информация, предоставяна преди подписване договора за поръчителство

В решението СЕС разглежда правото на потребителя да бъде уведомен предварително за разходите, които ще направи, когато наред с основния договор за кредит сключва и договор за поръчителство. Съгласно решението, потребителят има право да се запознае и с размера на разходите за поръчителството, преди да подпише договор за такова. Това право съществува независимо от обстоятелството, че договорът за поръчителство е самостоятелен договор, различен от договора за кредит. Посоченото следва от възприетото от СЕС становище, че разходите за поръчителство попадат сред информацията, която фирмата за бързи кредити е длъжна да предоставипредварително на потребителя. По-конкретно разходите за поръчителство се включват при изчисляването както на общия размер на разходите (лихва, комисиони, такси, разходи за допълнителни услуги и др.), така и при изчисляване на същите разходи, изразени като годишен процент (“ГПР”) от общия размер на кредита.

Какво трябва да се знае за ГПР

Конкретно по отношение на ГПР съдът посочва, че този процент трябва да се представи на потребителя в пълен размер, без да се пропускат отделни негови компоненти. Потребителят трябва да бъде уведомен за всички подвидове разходи, попадащи в обхвата на ГПР и които са определени в Чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО. Ако националният съд установи, че фирмата за кредити е предоставила само частична информация за ГПР и договорът за кредит бъде обявен за нищожен, потребителят няма да дължи лихви и разноски по кредита. В този случай на връщане ще подлежи само главницата.

Неравноправни клаузи в договори с поръчители

 Във връзка с горното СЕС дава уточнения и за дейността на националните съдилища при обявяване неравноправни клаузи в потребителски договори. Съгласно решението, националните съдилища могат да обявяват неравноправни клаузи и в договорите за поръчителство, наложени на потребителя като условие да получи кредита. Същевременно СЕС постановява, че ако у съда има само съмнение, че клауза е въведена в резултат на нелоялна търговска практика, това съмнение не е достатъчно, за да бъде клаузата обявена за неравноправна. СЕС възприема наличието на съмнение само като предпоставка съдът да проведе по-задълбочено изследване за евентуална неравноправност.

В случай че имате нужда от правно съдействие при изтеглен бърз кредит, за който сте подписали и договор с поръчител, може да се обърнете към нас.