Данъчно отчитане на криптоактивите от 2026 г.: какво трябва да направят доставчиците, финансовите институции и техните клиенти

Новите правила за данъчно отчитане на криптоактивите не започват да се прилагат през 2027 г. Законът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 85 от 15 септември 2026 г., но влиза в сила от 1 януари 2026 г. Поради това първият отчетен период вече тече, а доставчиците на услуги за криптоактиви и част от финансовите институции трябва да допълнят проверките и на клиентски отношения, възникнали преди обнародването на закона.

Промяната не се свежда до подаване на още една годишна справка до Националната агенция за приходите. Тя засяга целия процес по приемане и обслужване на клиенти, включително установяването на данъчната им резидентност, идентифицирането на контролиращите лица, проверката на подадените декларации, класифицирането на сделките и съхраняването на доказателства за извършените действия. За някои оператори възниква и отделно задължение за регистрация пред НАП.

При незавършена комплексна проверка последицата може да бъде не само административна санкция. В определени случаи доставчикът или финансовата институция няма право да продължи да допуска сделки или трансакции на съответния клиент, докато необходимата информация не бъде предоставена и проверена.

Практическата задача през 2026 г. следователно е да се установи дали организацията разполага с достатъчно надеждни данни за своите клиенти и техните операции, дали тези данни могат да бъдат извлечени в необходимия формат и дали извършената проверка може да бъде проследена и доказана при последващ контрол от НАП. Ако тази работа бъде оставена за непосредствено преди първото подаване през 2027 г., част от липсващата информация може вече да не може да бъде възстановена надеждно.

Какво се променя и за кого

Измененията засягат няколко групи лица, но задълженията им не са еднакви. Основната част от новия режим е насочена към доставчиците и операторите на услуги за криптоактиви. Те трябва да установяват данъчния статут на своите ползватели, да определят кои техни сделки подлежат на отчитане и ежегодно да предоставят съответната информация на НАП.

Успоредно с това се разширяват правилата за финансовите институции и финансовите сметки. Включват се нови категории информация за титулярите и контролиращите лица, а определени продукти, свързани с електронни пари и цифрови валути на централни банки, също могат да попаднат в обхвата на режима.

Трета група промени засяга други форми на автоматичен данъчен обмен. Сред тях са определени дивиденти към физически лица, някои трансгранични данъчни становища и информацията, подавана във връзка с допълнителния данък за многонационални групи предприятия.

Тези направления са част от една обща тенденция към по-широка данъчна прозрачност, но трябва да бъдат разглеждани отделно. Не всеки доставчик на крипто услуги е финансова институция, не всяка финансова институция попада в режима за криптоактиви, а специалната регистрация пред НАП не се прилага по един и същ начин към всички участници.

Лицензирането по MiCA и данъчната отчетност са различни режими

С новия раздел IIIб на глава шестнадесета от ДОПК се въвежда специален режим за автоматичен обмен на информация за криптоактиви. Той е свързан с европейската рамка по Директива (ЕС) 2023/2226, позната като DAC8, но не следва да се отъждествява с лицензионния режим по Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви, известен като MiCA.

MiCA урежда кой и при какви условия може да предоставя определени услуги с криптоактиви. ДОПК въвежда различен кръг от задължения, свързани с данъчната идентификация на клиентите, установяването на контролиращите лица, събирането на информация за сделките и ежегодното ѝ предоставяне на НАП.

Наличието на лиценз или нотификация по MiCA не означава, че изискванията на ДОПК са изпълнени. Същевременно липсата на статут на лицензиран доставчик по MiCA не означава непременно, че лицето остава извън данъчния режим.

ДОПК обхваща не само образуванията, които имат право да предоставят услуги за криптоактиви по MiCA, но и определени оператори, които извършват релевантни услуги, без да принадлежат към тази категория. Затова преценката не може да приключи с въпроса дали дружеството има лиценз. Необходимо е да се анализира какви услуги реално извършва, каква е ролята му при изпълнението на сделките, откъде се управлява, къде е установено за данъчни цели, има ли клонове и в кои юрисдикции обслужва клиенти или изпълнява сходни задължения за отчетност.

Този анализ е особено важен при международни структури. Възможно е клиентският договор да се сключва от едно дружество, техническата инфраструктура да се управлява от друго, а фактическото изпълнение на сделките и съхраняването на клиентските данни да бъдат разпределени между няколко лица. В такава ситуация договорното разпределение на ролите е важно, но не е достатъчно. Трябва да се установи кой действително предоставя съответната услуга и на какво основание за него възниква задължение за регистрация или отчитане.

Кога операторът трябва да се регистрира пред НАП

Специалната регистрация по чл. 142я¹ ДОПК е предвидена за операторите на криптоактиви, които попадат в приложното поле на режима, но не са доставчици по MiCA. Регистрацията трябва да бъде извършена преди края на периода, за който възниква задължението за предоставяне на информация.

Когато операторът има достатъчна връзка с повече от една държава членка и едновременно отговаря на условията за регистрация в няколко държави, той може да избере една от тях. Това не означава, че връзките с останалите юрисдикции могат да бъдат пренебрегнати. Те трябва да бъдат анализирани и документирани, за да може да се обоснове защо регистрацията и отчитането се извършват именно в избраната държава.

При регистрацията се предоставят данни за оператора, включително неговото наименование, пощенски и електронни адреси, интернет страници, данъчни номера, държавите на данъчна резидентност на докладваемите ползватели и приложимите квалифицирани юрисдикции. Промяна в регистрационните данни трябва да бъде съобщена на изпълнителния директор на НАП в 14-дневен срок.

Регистрацията следователно не е еднократно административно действие. Организацията трябва да има вътрешен процес, чрез който промените в корпоративната структура, управлението, интернет страниците, предоставяните услуги или географския обхват на клиентската база да достигат своевременно до лицата, отговарящи за данъчната отчетност.

Как трябва да бъде проверен клиентът

Новият режим поставя данъчната резидентност в центъра на комплексната проверка. При физическо лице доставчикът трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели. Декларацията не се приема изолирано, а трябва да бъде проверена спрямо информацията, с която доставчикът вече разполага, включително документите, събрани при идентифицирането на клиента.

При корпоративен клиент проверката е по-сложна. Трябва да се установи къде самото образувание е местно лице за данъчни цели, дали попада в категорията на изключено лице или активно образувание и дали има едно или повече контролиращи лица, за които също възниква задължение за предоставяне на информация. Когато такива лица са налице, трябва да бъдат определени тяхната данъчна резидентност и основанието, на което упражняват контрол.

Това има особено значение при холдингови структури, дружества с номинални участници, тръстове, фондации, неперсонифицирани образувания и международни групи. Държавата на учредяване на едно дружество не винаги решава окончателно въпроса за неговата данъчна резидентност. Мястото на действително управление, приложимото чуждестранно право и съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане могат да наложат отделен анализ.

Декларацията на физическото лице или контролиращото лице трябва да бъде подписана или потвърдена по друг допустим начин и да бъде датирана най-късно към момента на получаването ѝ. Тя следва да съдържа необходимите идентификационни и данъчни данни, включително държавата или държавите на данъчна резидентност и съответните данъчни номера, когато такива се издават. При образуванията трябва да бъде предоставена и информация, позволяваща да се определи техният статут и, когато е приложимо, контролиращите лица.

Проверката не приключва с получаването на първоначалната декларация. Ако настъпи промяна и доставчикът знае или има основание да знае, че наличната информация вече е невярна или ненадеждна, декларацията не може да продължи да бъде използвана без допълнителна проверка. Трябва да бъде получена нова декларация или достатъчно обяснение, подкрепено с документи, което потвърждава първоначално заявените обстоятелства.

Затова клиентското досие не трябва да бъде статичен архив. Организацията трябва да може да разпознава промени в адреса, управлението, собствеността, данъчните номера, банковите данни или други обстоятелства, които поставят под съмнение вече предоставената информация.

AML/KYC документацията може да помогне, но не е достатъчна сама по себе си

Съществуващата проверка по правилата срещу изпирането на пари може да бъде използвана при изпълнение на новите задължения, но не ги замества автоматично. Данъчната резидентност и статутът на контролиращите лица трябва да бъдат установени именно за целите на автоматичния данъчен обмен.

На практика доставчикът следва да съпостави декларацията за данъчна резидентност с постоянния и кореспондентния адрес на клиента, данъчните номера, държавата на регистрация, мястото на управление, документите за представителство, информацията за действителните собственици, банковите и платежните данни и останалата релевантна информация в клиентското досие. Когато тези данни сочат в различни посоки, декларацията не трябва да се приема механично.

Следователно добавянето на още един формуляр към процедурата по приемане на клиенти няма да бъде достатъчно. Необходима е ясна логика кои данни се сравняват, кой извършва проверката, кога случаят се отнася за допълнителен правен или данъчен анализ и как се документира крайното решение.

Какви сделки и прехвърляния ще бъдат отчитани

Отчетността не се ограничава до покупка или продажба на криптоактив срещу евро или друга традиционна валута. За всеки релевантен вид криптоактив се събира агрегирана информация за придобивания и продажби срещу фиатна валута, обмен между различни криптоактиви, определени плащания за стоки и услуги, други прехвърляния към или от ползвателя и прехвърляния към определени външни адреси в децентрализирания регистър.

За съответните категории се предоставят не само стойностите, но и броят на единиците и броят на сделките. Поради това една обща годишна справка за движенията по клиентската сметка няма да бъде достатъчна, ако системата не може да разграничи правната и икономическата характеристика на отделните операции.

Особено внимание изискват прехвърлянията към външни портфейли. Не всяко движение на криптоактив е продажба или обмен. Възможно е доставчикът да не може да установи дали дадена операция представлява обменна сделка, прехвърляне между собствени адреси на клиента или движение към друго лице. Новият режим предвижда отчитане и на определени прехвърляния, при които получаващият адрес не е известен като адрес на друг доставчик или финансова институция.

На практика информационните системи трябва да могат да отличават покупките и продажбите срещу фиатна валута, обмените между криптоактиви, прехвърлянията към и от клиента, преводите към външни адреси и докладваемите плащания за стоки или услуги. Ако тази класификация не се извършва надеждно при обработването на операциите, последващото ръчно възстановяване на цялата история за 2026 г. може да се окаже трудно и неточно.

Как се определя стойността на сделките

При сделките срещу фиатна валута се отчита платената или получената сума в съответната валута. Когато през годината са използвани различни валути, доставчикът трябва да прилага последователен подход при конвертирането.

При обмен между криптоактиви и при други докладваеми прехвърляния трябва да бъде определена справедливата пазарна стойност към момента на съответната операция. Това предполага предварително определена методика, която посочва източника на пазарни данни, момента на оценяване и подхода при ниска ликвидност, липса на надежден курс или съществени разлики между отделни пазари.

Не е достатъчно в края на годината да бъде изчислена общата стойност на клиентския портфейл. Отчетената стойност трябва да може да бъде свързана с конкретната категория операции и да бъде подкрепена с последователно прилаган метод. При бъдеща проверка НАП може да изисква не само крайния резултат, но и информация как е бил определен.

Какво следва, ако клиентът не представи необходимата информация

Когато ползвателят не предостави необходимите данни, доставчикът трябва да отправи първоначално искане и най-малко две писмени напомняния. Ако информацията продължава да липсва след изтичането на 60 дни от първоначалното искане, доставчикът не трябва да допуска извършването на сделки от съответния ползвател.

Този механизъм превръща данъчната комплексна проверка в част от оперативното управление на клиентската сметка. Организацията трябва да може да установи кога е отправено първото искане, какви данни са били поискани, кога са изпратени напомнянията, дали клиентът е отговорил, достатъчен ли е отговорът и кога точно изтича 60-дневният срок.

Необходимо е също да бъде определено кой взема решението за ограничаване на сделките, как то се прилага технически и при какви условия достъпът се възстановява. Ако платформата не позволява налагане на ограничение върху конкретна клиентска сметка, дружеството може да се окаже неспособно да изпълни пряко законово изискване.

Ползвателят също носи самостоятелна отговорност за предоставената информация. Физическо лице или образувание, което посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията, може да бъде санкционирано. При корпоративни клиенти това означава, че декларацията не трябва да се попълва механично от административен служител само въз основа на адреса на регистрация. Международната корпоративна структура, мястото на действително управление и статутът на контролиращите лица могат да изискват отделна правна и данъчна преценка.

Сроковете, които имат непосредствено значение

Информацията се предоставя на НАП веднъж годишно, по електронен път, до 30 юни на годината, следваща отчетната. За първия отчетен период, който започва на 1 януари 2026 г., подаването следва да бъде извършено до 30 юни 2027 г. Когато за съответната година няма информация за предоставяне, законът предвижда уведомяване и в този случай.

НАП от своя страна обменя получените данни с компетентните органи на съответните държави в срок до девет месеца след края на календарната година. За информацията относно 2026 г. този срок изтича на 30 септември 2027 г.

Най-непосредственият въпрос обаче е преходният режим. За клиентските отношения, установени между 1 януари 2026 г. и обнародването на закона на 15 септември 2026 г., крипто доставчиците и финансовите институции трябва да приключат съответната комплексна проверка в тримесечен срок от обнародването. Практически това означава срок до 15 декември 2026 г. Ако проверката не е завършена, съответните сделки или трансакции не трябва да бъдат допускани до нейното приключване.

За ползвателите на криптоактиви, с които към 31 декември 2025 г. вече са били установени отношения, е предвиден срок до 1 януари 2027 г. Текстът на преходната разпоредба трябва да се чете внимателно, защото говори както за физически лица, така и за образувания, но препраща към нормата относно проверката на физическите лица. Комплексната проверка на образуванията и техните контролиращи лица е уредена отделно. Поради това при корпоративни клиенти не е разумно да се разчита единствено на буквалното препращане, без да бъде отчетен целият режим и приложимата европейска рамка.

Практическият календар може да бъде обобщен по следния начин:

Този график показва защо подготовката не може да бъде организирана като проект, който започва през 2027 г. Работата по клиентските досиета, транзакционните данни, вътрешните процедури и техническите ограничения трябва да бъде извършена през 2026 г.

Санкции и други последици при неизпълнение

Законът предвижда различни санкции според вида на нарушението. За юридическо лице или едноличен търговец, който не предостави изискуемата годишна информация, имуществената санкция може да бъде от 5 000 до 10 000 евро. Отделни санкции са предвидени за неподаване на уведомление при липса на докладваеми данни, за предоставяне на непълна или невярна информация, за нарушаване на процедурите за комплексна проверка, за извършване на дейност без необходимата регистрация и за неспазване на изискванията за съхраняване на документите.

При непълни или неверни данни, както и при нарушения на комплексната проверка, санкцията може да бъде определена за всеки засегнат ползвател или контролиращо лице. Това означава, че при по-голяма клиентска база рискът не се изчерпва с една обща санкция за подадения файл.

Самостоятелна отговорност възниква и когато операторът не съобщи своевременно промяна в регистрационните си данни или допуска сделки, въпреки че клиентът не е изпълнил изискванията за предоставяне на информация. При повторно нарушение санкциите се налагат в двоен размер.

Рискът не е само финансов. При продължаващо неизпълнение регистрацията на оператор може да бъде прекратена. За нерегистриран оператор законът предвижда и възможност НАП да поиска от съда спиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение. Така пропускът в данъчната отчетност може да засегне пряко възможността за продължаване на дейността.

Какво трябва да може да бъде доказано при проверка

НАП може да проверява изпълнението на новия режим, да изисква документи и информация, да анализира качеството на подадените данни и да дава задължителни предписания. Поради това не е достатъчно годишният отчет да съдържа формално правилни стойности. Доставчикът трябва да може да покаже как е достигнал до тях.

При проверка следва да бъде проследимо как е определен статутът на доставчика, как е идентифициран клиентът, въз основа на какви документи е установена неговата данъчна резидентност, кои лица са определени като контролиращи и защо. Трябва да могат да бъдат представени получените декларации, проверките за тяхната достоверност, последващите актуализации и решенията при установено несъответствие.

Същото се отнася до транзакционните данни. Организацията трябва да може да обясни как е класифицирала отделните операции, как е определила справедливата им пазарна стойност, кои обменни курсове и източници е използвала и как са били коригирани установени грешки.

При клиенти, които не са предоставили информация, трябва да бъдат налични доказателства за първоначалното искане, двете напомняния, изтичането на 60-дневния срок, наложеното ограничение и последващото му премахване. Документите и данните за комплексната проверка и отчетността се съхраняват за срок не по-кратък от пет и не по-дълъг от десет години след края на съответната календарна година.

Какво се променя за финансовите институции

Измененията разширяват и информацията, която финансовите институции трябва да събират и предоставят за финансовите сметки. Новите елементи включват дали титулярят е представил валидна декларация, на какво основание дадено лице е контролиращо, дали за контролиращите лица са получени валидни декларации, какъв е видът на сметката, дали е съществуваща или нова и дали е съвместна, включително колко титуляри има.

Връзката с AML/KYC процедурите също се засилва. Когато финансовата институция актуализира информацията за съществуваща сметка във връзка с мерките срещу изпирането на пари, това може да доведе и до необходимост от събиране или актуализиране на данни за автоматичния данъчен обмен. Периодичният KYC преглед следователно не трябва да се управлява отделно от данъчната отчетност.

Променят се и определенията за депозитарна институция и депозитна сметка. В обхвата могат да попаднат образувания, които държат електронни пари или цифрови валути на централни банки в полза на клиенти. Това има значение за платежни институции, дружества за електронни пари и други fintech бизнеси, които досега може да не са разглеждали определени свои продукти като финансови сметки за целите на автоматичния обмен.

При оценката не следва да се изхожда само от търговското наименование на продукта. Трябва да се провери как той действително функционира, дали паричната стойност се държи в полза на клиента, какви права има клиентът и дали продуктът попада в новите законови определения.

За продуктите, които започват да се третират като финансови сметки от 1 януари 2026 г., законът разграничава съществуващите от новите сметки. Сметка, поддържана към 31 декември 2025 г., може да се третира като съществуваща, докато сметка, открита на или след 1 януари 2026 г., попада в режима за новите сметки.

За отчетните периоди 2026 и 2027 г. част от допълнително изискваната информация за съществуващите сметки се предоставя само ако е налична в електронните записи на институцията, в които може да се извършва търсене. Това не премахва необходимостта от проверка. Финансовата институция трябва да установи какви данни реално се съдържат в системите ѝ, могат ли да бъдат извлечени и могат ли да бъдат свързани с правилния клиент, сметка и контролиращо лице.

Другите нови направления на автоматичния обмен

Измененията включват и определени дивиденти, изплатени на физически лица, когато информацията не се предоставя по режима за финансовите сметки. Промяната не въвежда сама по себе си нов данък върху дивидента, а увеличава прозрачността между данъчните администрации. Практическо значение имат най-вече плащанията с трансграничен елемент, при които платецът, посредникът и получателят се намират в различни държави. Данните за разпределението, получателя и неговата данъчна резидентност трябва да бъдат съгласувани със счетоводните записи и данъчните декларации.

Разширява се и обменът на определени предварителни трансгранични данъчни становища, които засягат физически лица. Режимът е приложим, наред с другото, когато стойността на сделката или поредицата от сделки, посочена в становището, надхвърля 1 500 000 евро, както и когато становището определя данъчната резидентност на физическото лице. Това е релевантно при инвестиционни структури със значителна стойност, промяна на данъчна резидентност, международно управление на активи и други трансгранични операции.

Законът урежда и обмена на информация от декларациите във връзка с глобалното минимално данъчно облагане на многонационалните групи. За засегнатите групи задачата не е само декларацията да бъде подадена от правилното образувание. Необходимо е да се провери каква информация се предоставя в общия раздел и по отделните юрисдикции, на кои държави ще бъде изпратена и дали локалните данни съответстват на груповата декларация. Несъответствието между данните на местно дружество и общата информация на групата може да създаде риск дори когато всяко отделно подаване изглежда формално правилно.

Съществена е и промяната в начина, по който обменената информация може да бъде използвана. При предвидените в закона условия тя може да има значение не само за преките данъци, но и за ДДС, други косвени данъци, мита, мерките срещу изпирането на пари и определени ограничителни мерки на Европейския съюз. Това означава, че несъответствие, възникнало в рамките на един отчетен режим, може да бъде установено и използвано и при друг вид контрол.

Основни практически рискове

Какво е разумно да направи бизнесът още сега

Подготовката трябва да започне с определяне на точния статут на дружеството и приложимите задължения. Следва да се установи дали то е лицензиран доставчик по MiCA, оператор извън тази категория, финансова институция или лице, което не попада в режима. При международна структура анализът трябва да обхване и разпределението на функциите между отделните дружества, клонове и технически оператори.

Следващата стъпка е преглед на клиентската база според момента, в който са установени отношенията. Практически трябва да бъдат разграничени клиентите, обслужвани към 31 декември 2025 г., клиентите, приети между 1 януари и 15 септември 2026 г., и клиентите, приети след обнародването на закона. За всяка група трябва да се приложи съответният преходен срок и да се установи дали наличната документация отговаря на новите изисквания.

При този преглед трябва да се провери има ли валидна декларация за данъчна резидентност, съответства ли тя на останалата информация в досието, определени ли са контролиращите лица и има ли данни за последваща промяна в обстоятелствата. При корпоративни клиенти с международна структура може да бъде необходим отделен анализ, вместо административно попълване на стандартен формуляр.

Паралелно с клиентските досиета следва да бъде проверена транзакционната информация за целия период от 1 януари 2026 г. Системите трябва да могат да разграничат отделните категории операции и да предоставят стойностите, броя на единиците и броя на сделките. Необходимо е да има и последователна методика за определяне на справедливата пазарна стойност, която да може да бъде защитена при проверка.

Отделно трябва да бъде уреден процесът при липса на информация от клиента. Вътрешните правила следва да определят кой изпраща първоначалното искане, кой следи напомнянията и 60-дневния срок, кой преценява дали полученият отговор е достатъчен, кой взема решение за ограничаване на сделките и как това решение се изпълнява технически.

Накрая трябва да бъде организирана цялата доказателствена следа. Декларациите, документите за проверката, системните логове, използваните оценки, кореспонденцията с клиента, решенията за ограничаване и последващите корекции трябва да могат да бъдат свързани с конкретния клиент и отчетен период.

Преди организацията да приеме, че е готова за новия режим, е разумно да провери дали е определила правилно своя статут, дали всички клиентски групи са обхванати, дали декларациите са валидни и съпоставени с AML/KYC данните, дали контролиращите лица са идентифицирани, дали транзакционните системи предоставят необходимата информация и дали има практически работещ механизъм за ограничаване на сделки. Също толкова важно е да бъдат определени отговорностите между правната, данъчната, compliance, IT и оперативната функция и да има вътрешен график за първото подаване до 30 юни 2027 г.

Какво означават промените за ползвателите на крипто услуги

Новият режим не е въпрос само за борсите, платформите и останалите доставчици. Дружествата и физическите лица, които използват такива услуги, трябва да очакват по-подробни искания за информация относно данъчната си резидентност, корпоративната структура и контролиращите лица.

При международни структури тази информация трябва да бъде проверена преди предоставянето ѝ. Държавата на регистрация на дружеството не винаги определя окончателно неговата данъчна резидентност. Адресът на физическото лице също невинаги е достатъчен, а действителният собственик по AML документацията не решава автоматично всички въпроси относно контролиращите лица за целите на данъчния обмен.

Не следва да се приема и че вече предоставената декларация остава валидна независимо от последващите промени. Ако дружеството промени мястото на управление, собствеността или структурата си, ако физическото лице се премести в друга държава или ако възникнат други релевантни обстоятелства, информацията трябва да бъде актуализирана.

За международните групи е разумно данните, предоставяни на различни платформи и финансови институции, да бъдат координирани. Противоречие между две декларации за данъчна резидентност или между декларацията и корпоративните документи може да бъде установено след автоматичния обмен между данъчните администрации.

Практическо заключение

Измененията в ДОПК от септември 2026 г. създават цялостна система за събиране, проверка и обмен на информация за криптоактиви. За доставчиците това означава не само годишно подаване на данни, а промяна в начина, по който се приемат и обслужват клиенти, идентифицират се контролиращите лица, класифицират се операциите и се документират взетите решения.

За финансовите институции се разширяват както данните, които трябва да бъдат събирани за титулярите и сметките, така и кръгът на финансовите продукти, които могат да попаднат в режима. Успоредно с това автоматичният обмен се разпростира към определени дивиденти, трансгранични данъчни становища и информацията във връзка с глобалното минимално облагане на многонационалните групи.

Най-същественият практически извод е, че подготовката не може да бъде отложена до първото подаване през 2027 г. Отчетният период започва на 1 януари 2026 г., а част от комплексните проверки трябва да бъдат приключени още до края на 2026 г. Ако клиентските досиета и транзакционните данни не бъдат прегледани навреме, последицата може да бъде не само санкция, но и необходимост от ограничаване на сделки, прекратяване на регистрация или затруднение при доказването на изпълнените задължения.

Затова правилният подход съчетава правна, данъчна, документална и техническа проверка. Трябва да се установи кой попада в режима, какви клиентски данни липсват, как се определят и доказват данъчната резидентност и контролът, дали операциите могат да бъдат класифицирани правилно и дали информационните системи могат действително да изпълнят изискванията на закона.

Адвокатско дружество „Василев и партньори“ може да съдейства при определяне на приложимия режим, преглед на клиентските и compliance процедури, подготовка и проверка на декларации и вътрешни правила, анализ на трансгранични структури и организиране на документалната рамка, необходима при последваща проверка от НАП.

Предупреждение

Информацията, съдържаща се в тази статия, е само с общ информативен характер и служи за основна ориентация по разглежданата тема съобразно правното положение към датата на публикацията. Въпреки че се стремим към максимална точност на съдържанието, правните норми и тяхното тълкуване могат да се променят. За проверка на актуалния текст на приложимите разпоредби и прилагането им към конкретна ситуация е необходима индивидуална правна консултация. Не носим отговорност за евентуални вреди, настъпили от самостоятелно използване на информацията от тази статия без предварителна индивидуална правна консултация. Тази статия не представлява правно становище.