Енергийни проекти и достъп до мрежата: какво променят новите правила за присъединяване

Инвестициите в проекти за производство и съхранение на електроенергия вече не могат да се оценяват само през земята, разрешителните, строителната цена и очакваните приходи. Все по-често най-важният въпрос е дали проектът има реална, стабилна и правилно документирана възможност да използва електрическата мрежа.

Това е особено важно след измененията в Наредба № 6, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 14.04.2026 г.. Те въвеждат по-ясни правила за съвместно ползване на мрежов капацитет, за добавяне на съоръжения за съхранение към вече съществуващи обекти, за хибридни производствени обекти и за случаите, в които е необходима пълна процедура по присъединяване или само допълнително съгласуване с оператора.

Практическият извод е прост: вече не е достатъчно да се каже, че един проект „има присъединяване“. Трябва да се провери какво точно позволява това присъединяване, при какви условия, за какъв начин на работа, с какви срокове, с какви гаранции и с каква отговорност.

Защо мрежовият капацитет стана ключов актив

Електрическата мрежа има ограничен капацитет. Не всеки проект може да подава или да получава електроенергия в неограничен обем и по всяко време. Затова при енергийни проекти достъпът до мрежата често е толкова важен, колкото самият имот или разрешението за строеж.

В практиката това означава, че един проект може да изглежда добър на пръв поглед, но да има съществен скрит риск, ако мрежовата му позиция е неясна, условна, непълна или зависима от неизпълнени бъдещи действия.

Този риск е особено важен при покупка на проект, банково финансиране, сключване на договор за изкупуване на електроенергия или добавяне на съоръжения за съхранение към вече съществуващ обект.

Какво всъщност променят новите правила

Новите правила не правят режима просто „по-лек“ или „по-тежък“. Те го правят по-детайлен.

Първо, изрично се урежда съвместното ползване на преносната способност на мрежата. При обекти за производство това е уредено в чл. 76а от Наредба № 6, а при обекти за съхранение — в чл. 97а. Това означава, че няколко проекта могат при определени условия да използват един и същ мрежов капацитет, но не въз основа на неформална уговорка, а чрез специален договорен и регулаторен режим.

Второ, изрично се уреждат случаите, в които съоръжения за съхранение се добавят към съществуващ обект. При потребителски обекти това е уредено в чл. 7б, а при производствени обекти — в чл. 49б от Наредба № 6. В тези случаи не винаги се минава през класическо искане за проучване, но това не означава липса на задължения. Възможно е да се изисква уведомление до оператора и допълнително споразумение към договорите за достъп и пренос.

Трето, актуалната редакция на Наредба № 6 прави по-ясно разграничение между самостоятелен и несамостоятелен обект. Чл. 4 е особено важен: по правило едно съоръжение може да стане част от съществуващия или присъединявания обект, но ако приема или отдава електроенергия само от или към мрежата и не обменя електроенергия със съществуващия обект, то се присъединява като самостоятелен обект.

Четвърто, чл. 49, ал. 1, т. 1 и т. 5 от Наредба № 6 вече изрично обхваща случаи, в които един производствен обект включва различни видове генериращи мощности. Това е важно за хибридните проекти, при които един обект не се свежда само до една технология или един режим на работа.

Защо добавянето на съхранение не е просто вътрешна промяна

Много собственици на проекти и индустриални обекти гледат на съоръжението за съхранение като на допълнително оборудване. Понякога това е вярно. Но не винаги.

Ако съоръжението за съхранение служи само за по-добро вътрешно управление на електроенергията и не променя начина, по който обектът използва мрежата, правният режим може да бъде по-лек.

Ако обаче съоръжението започва да взема електроенергия от мрежата или да отдава електроенергия към мрежата, въпросът вече не е само вътрешен за собственика. Това може да засегне договорите за достъп и пренос, техническите условия, измерването, отговорността и начина, по който операторът оценява стабилността на мрежата.

Затова основният въпрос не е как инвеститорът нарича съоръжението, а как то реално работи спрямо мрежата. Именно тук чл. 4, чл. 7б, чл. 49б, чл. 77 и чл. 79 от Наредба № 6 имат практическо значение.

Кога има самостоятелен обект за съхранение

Когато съоръжението за съхранение не е само част от съществуващ обект, а работи като отделен обект спрямо мрежата, приложима става уредбата на глава четвърта от Наредба № 6. В тези случаи искането за проучване се подава по чл. 77, а съдържанието на искането е уредено в чл. 79.

Това е важно, защото при самостоятелен обект се проверяват конкретни параметри, режим на работа, очаквано потребление и отдаване на електроенергия, капацитет, начин на измерване, срокове и последващи договори. Това вече не е просто добавяне на оборудване към съществуващ проект, а отделна мрежова и правна позиция.

Съвместно ползване на мрежов капацитет: полезно, но не просто

Една от най-важните промени е възможността за съвместно ползване на преносната способност. Идеята е разумна: ако един проект не използва постоянно целия капацитет, който му е предоставен, може да се създаде възможност този капацитет да се използва по-ефективно от повече от един участник.

Това обаче не е обикновена частна уговорка между две дружества. Чл. 76а и чл. 97а от Наредба № 6 изискват договор с нотариална заверка, преценка на оператора за техническа възможност, отразяване на условията в становищата, предварителните договори, договорите за присъединяване и договорите за достъп и пренос. Предвидена е и солидарна отговорност при претоварване и аварии.

Затова проект, който разчита на споделен капацитет, не трябва да се разглежда като обикновен самостоятелен проект. Той зависи не само от собствените си документи, но и от договорните отношения с други участници и от условията, поставени от оператора.

Защо липсата на свободен капацитет не трябва да се описва опростено

Важно е да се направи едно уточнение. Не е коректно да се каже, че „липсата на капацитет“ сама по себе си винаги и автоматично е основание за отказ.

По-точният подход е следният: Наредба № 6 допуска отказ само в нормативно очертани хипотези. Общото правило е свързано с несъответствие с техническите изисквания или със застрашаване на сигурността на електроенергийната система, а при производство и съхранение отказът е формулиран през техническа невъзможност присъединяването да се осъществи в заявения срок. При съгласуване между оператори отказът също е допустим само при конкретно очертани условия. Това следва от чл. 3, ал. 2, чл. 52, ал. 6, чл. 54 и чл. 82 от Наредба № 6.

Отделно, условията за присъединяване могат да включват разширение или повишаване на преносната способност на мрежата. За производствени обекти това е уредено в чл. 55, ал. 3, а за обекти за съхранение — в чл. 83, ал. 3 от Наредба № 6. Затова в една правна проверка трябва да се види не просто дали „има капацитет“, а какви конкретни условия, мерки, разходи, срокове и зависимости са поставени от оператора.

Гаранциите: инструмент срещу блокиране на мрежата

Друг практически важен въпрос са гаранциите. При определени процедури те имат роля да покажат, че проектът не е само заявено намерение, а реална инвестиция, която се движи напред.

По отношение на обекти за съхранение гаранцията е уредена в чл. 84а от Наредба № 6. В актуалната редакция е посочен размер 25 564,59 евро/MW за всеки мегават присъединена мощност на новия обект или увеличена присъединена мощност на съществуващия обект. Същевременно за обекти за съхранение има изключение: гаранция не се предоставя при мощност до 10,8 kW или когато не се променя общата присъединена мощност на обекта.

За производствени обекти, когато се добавя съоръжение за съхранение към съществуващ производствен обект и това води до увеличаване на присъединената мощност, релевантна е хипотезата на чл. 49, ал. 1, т. 6, а гаранцията се разглежда през чл. 57а от Наредба № 6.

За инвеститорите това означава, че гаранциите не са счетоводна подробност. Ако не са внесени правилно или в срок, това може да засегне валидността на процедурата и стойността на проекта.

Какво трябва да провери купувачът или финансиращата банка

При покупка или финансиране на енергиен проект проверката трябва да обхване не само имота, дружеството и разрешителните. Трябва да се провери и цялата мрежова история на проекта.

На практика най-важните въпроси са:

• какъв документ има за присъединяване и дали той е актуален;
• какво точно позволява този документ;
• има ли неизпълнени условия или срокове;
• има ли внесени гаранции и за какъв размер;
• променя ли се присъединената мощност;
• променя ли се предоставената мощност;
• променя ли се общата инсталирана мощност;
• добавено ли е съоръжение за съхранение;
• това съоръжение самостоятелен обект ли е или част от съществуващ обект;
• има ли договор за съвместно ползване на капацитет;
• включени ли са условията в договорите с оператора;
• има ли договори за достъп и пренос;
• има ли пазарни договори, необходими преди реална работа на обекта.

Последният въпрос е особено важен. За производствени обекти чл. 66, ал. 2 от Наредба № 6 потвърждава значението на договорите за достъп и пренос преди включване в паралелна работа, а за обекти за съхранение съответният режим е уреден в чл. 90, ал. 2.

Защо термините трябва да се използват внимателно

В този тип проекти не е без значение дали говорим за „присъединена мощност“, „предоставена мощност“ или „обща инсталирана мощност“. Това са различни понятия и могат да имат различни правни последици.

Например дадена промяна може да не увеличава общата присъединена мощност, но да променя начина на използване на мрежата. В друг случай може да има увеличение на присъединената мощност, което да активира различни процедурни и гаранционни изисквания. Затова при правна проверка термините не трябва да се използват свободно или взаимозаменяемо. Определенията са част от приложимата нормативна рамка и следва да се четат внимателно.

Практически рискове

Последици за сделки, финансиране и договори за електроенергия

При сделки с енергийни проекти мрежовата позиция трябва да бъде отделен предмет на правна проверка. Не е достатъчно продавачът да заяви, че проектът „има присъединяване“. Трябва да се види какво точно е получено, дали е валидно, дали са изпълнени сроковете, дали са внесени гаранции и дали проектът може да работи по начина, по който е описан във финансовия модел.

При банково финансиране това е още по-важно. Банката не финансира само имот и документи. Тя финансира очакван паричен поток. Ако проектът не може да бъде включен, не може да работи стабилно или зависи от неясен договор за споделен капацитет, това засяга неговата финансираемост.

При договори за покупка на електроенергия също трябва да се гледа мрежовият режим. Ако проектът зависи от споделен капацитет, специфично съоръжение за съхранение или условия на оператора, това трябва да бъде отразено в договора. В противен случай може да се сключи търговски договор, който не съответства напълно на реалните мрежови възможности на проекта.

Какво следва от това за бизнеса

Новите правила по Наредба № 6 показват, че мрежовият капацитет вече трябва да се разглежда като ключов актив. Той не е просто технически параметър. Той е част от правната, договорната и финансовата стойност на проекта.

За инвеститорите това означава, че проверката трябва да започва по-рано и да бъде по-конкретна. За собствениците на индустриални и търговски обекти това означава, че всяка промяна в начина на производство, потребление или съхранение на електроенергия трябва да се съобрази с отношенията с мрежовия оператор. За банките това означава, че мрежовият риск трябва да бъде част от анализа на финансирането. За купувачите на електроенергия това означава, че договорът за доставка трябва да съответства на реалните възможности на проекта.

Заключение

Промените в Наредба № 6 не са просто техническа редакция на правилата за присъединяване. Те отразяват нов етап в развитието на енергийните проекти, при който производството, съхранението, споделеното използване на капацитет и договорите с оператора трябва да се разглеждат заедно.

Най-голямата грешка би била проектът да се оценява само по това дали има имот, разрешение и някакъв документ за присъединяване. Реалният въпрос е по-конкретен: какво точно позволява мрежовата позиция, при какви условия, за какъв срок, с какви гаранции, с какви договори и с каква отговорност.

Адвокатско дружество „Василев и партньори“ може да съдейства при правна проверка на енергийни проекти, анализ на документи за присъединяване, преглед на договори за съвместно ползване на мрежов капацитет, структуриране на сделки и подготовка на договорна рамка с инвеститори, оператори, купувачи и финансиращи институции.

Предупреждение

Информацията, съдържаща се в тази статия, е само с общ информативен характер и служи за основна ориентация по разглежданата тема съобразно правното положение към датата на публикацията. Въпреки че се стремим към максимална точност на съдържанието, правните норми и тяхното тълкуване могат да се променят. За проверка на актуалния текст на приложимите разпоредби и прилагането им към конкретна ситуация е необходима индивидуална правна консултация. Не носим отговорност за евентуални вреди, настъпили от самостоятелно използване на информацията от тази статия без предварителна индивидуална правна консултация. Тази статия не представлява правно становище.