С Решение № 361 от 11.11.2015 г. по гр. д. № 1864/2015 г. Върховния касационен съд приема, че върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал определена парична сума на друго лице именно в заем, а не на друго основание.

Заключението, че предаването на сумата е направено по силата на заемно правоотношение, следва да се основава на внимателна преценка на представените от ищеца конкретни доказателства за наличието на съвпадащи насрещни волеизявления на страните за сключване на договор за заем и условията за връщането му.

Следваща
Промени в конституционната уредба на съдебната власт
Обратно към всички
Предишна Длъжникът по изпълнително дело дължи такса на съдебния изпълнител за погасяване на задължението дори и в случаите, когато плати частично или изцяло в срока за доброволното изпълнение
Последни новини