Договорите на ЕС с трети страни са част от правото на Съюза

С Решение № 7 от 17.04.2018 г. по конституционно дело № 7/2017, Конституционният съд (КС) даде разяснения по запитване, направено от президента Румен Радев, на въпроса: при какви условия смесените споразумения, сключени съвместно от Европейския съюз (ЕС) и държавите членки с трета държава, стават част от вътрешното право на Република България и придобиват предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

КС отговори, като раздели разпоредбите на тези споразумения на две части – такива, които се отнасят до правомощия на Европейския съюз, и такива, които попадат в компетентността на Република България. За първите, изводът е, че от момента на влизането им в сила стават част от правото на Съюза и така придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, с които са в противоречие. За вторите, които попадат в компетентност на Република България, предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат, се придобива по пътя на ратификация като обикновен международен договор, а не  такъв, предоставящ правомощия на ЕС. Ратификацията следва да е по реда на чл. 5, ал. 4 от  Конституцията, а не на основание чл. 85, ал. 1, т. 9. Това означава, че за смесени договори в България приложима ще е обикновената ратификационна процедура и не е необходимо квалифицирано мнозинство.

Запитването беше поставено във връзка с ратифицирането на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА) между Канада, Европейския съюз и неговите държави членки. Мотивите на КС са свързани с факта, че международните споразумения, сключени от ЕС са основна част от правото на Съюза и неговата специфична природа и като такива, следва в частта им, която се отнася до правомощия на Съюза, да имат действие в националния правен ред на държавите членки като правно обвързващи актове на ЕС.

Конституционният съд поясни, че чл. 85, ал. 1, т. 9 от  Конституцията е относим за международни договори, с които се извършва частичен трансфер на национална компетентност към ЕС, т.е. особени международни договори за предоставяне на правомощия на ЕС, принадлежащи на българската държава, но не и за смесените споразумения, защото те не предоставят компетентност на ЕС, а произхождат от компетентност, споделена с държавите членки, която е предоставена на ЕС от тях във външните отношения.